Кметът на Община Плевен Георг Спартански участва в провелото се на 6 февруари 2020 г. заседание на Съвета по регионална политика към МРРБ, на което бе разгледана актуализацията на Националната концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 г. Актуализираната концепция ще даде визия за развитието през следващите години, ще определи основните приоритети на политиката за пространствено развитие и целевите територии за подкрепа и ще послужи като основа за планирането и програмирането на периода след 2020 година.
Водещ приоритет става намаляване на неравенствата между регионите в страната. Анализът на изпълнението на стратегическия документ в последните 7 години отчита, че желаният модел на умерен полицентризъм все още не е постигнат напълно, с предложените изменения се очаква в предстоящия период да се постигнат по-добри резултати, както и да се преобърне тенденцията от моноцентризъм в процес на постепенен преход към полицентрично развитие, това обясни кметът Спартански пред журналисти. В актуализирания документ като нов компонент се въвеждат територии от страната или неформални райони със специфични характеристики, проблеми и потенциали, както по географски признак, така и по социално-икономически и екологични признаци. Като район от йерархично ниво 1 е дефинирана столицата София, следват я големи градове от йерархично ниво 2, центрове с национално значение за територията на районите. За такива в Северна България са определени Варна, Русе и Плевен, а в Южна България – Бургас, Пловдив и Стара Загора. Следват ги средни градове от ниво 3, малки градове от ниво 4 и малки градове и села от ниво 5. В документа е записано, че градовете от второ ниво, сред които Плевен, освен в ролята си на регионални центрове, са сред най-атрактивните дестинации за инвестиции – според класацията на fDi Magazine „Европейски градове и региони на бъдещето 2018/2019”.
Моделът „умерен полицентризъм” е избраният модел на урбанистично развитие за остатъчния срок на действие на концепцията до 2025 г. На национално равнище, развитието на столицата като метрополен град е съчетано с успешно развитие на ограничен брой центрове от второ йерархично ниво с национално значение. Това са Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Според този модел в Северна България ще доминират двата големи града от второ ниво – Плевен и Русе. Като техен равностоен партньор ще се развива Велико Търново, който показва възможности и тенденции да премине от 3-то към 2-ро йерархично ниво. В документа са представени накратко обликът и основните потребности на градовете. За Плевен е отчетено: „запазва статута си заради важната роля в тази част на България. Очаква силно подобрена свързаност с изграждане на АМ „Хемус”. Той е силен медицински и университетски център с изявени надобластни функции, но все още изпитва последствията от преструктурирането на икономиката и силното редуциране на военните функции (ШЗО). Запазва своята висока значимост по всички показатели. Между важните за града, но нереализирани проекти и проектни идеи, са: 1) Подобряване на регионалната свързаност с европейската транспортна мрежа – 27 km обходна връзка между първокласен път Е83 „София – Русе” и второкласен път 35 „Плевен – Ловеч”; 2) Изграждане на връзка към строящата се АМ „Хемус”; 3) Изграждане на Интеруниверситетски кампус с технологичен парк; 4) Изграждане на Агробизнес борса с изложбена част”. „С този документ се оборват всички твърдения, че Плевен загива. Не само, че това не се случва, дори напротив – на Плевен се отрежда място като един от трите стълба в Северна България, върху които ще се гради бъдещата свързаност между регионите в страната ни”, подчерта г-н Спартански.
Концепцията не планира ресурси и не установява норми. Тя определя насоките на националната политика за пространствено развитие и служи за платформа за координиране на секторните политики с териториални измерения.
Повече подробности за проекта за актуализация на Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. (НКПР) може да прочетете на: file:///C:/Users/ADMIN/Downloads/ANKPR_Final_Correction_accepted(1).pdf
