В къщата-музей „Цар Освободител Александър ІІ“ беше открита изложба с лични вещи на д-р Георги Странски. Експонатите са предоставени от фонда на Регионален исторически музей – Пловдив и ще гостуват до 28 март. Инициативата е посветена на 140 години от Освобождението на България и част от проекта „Уникални реликви от Българското възраждане”. Организатори са Община Плевен и Регионален военноисторически музей (РВИМ)– Плевен
Директорът на РВИМ – Емилия Зорнишка запозна присъстващите с живота и дейността на д-р Странски. Мнозина свързат неговото име с плевенската университетска болница, която от 2005 година приема д-р Странски за патрон на боничното заведение. Той е бил лекар-доброволец по време на Руско-турската война 1877-78 г., дипломат, политик и не на последно място – приятел с Христо Ботев.
Д-р Георги Странски е роден през 1847 година в град Калофер. Началното си образование получава при даскал Ботю Петков и расте заедно с неговия син Христо. Те остават близки приятели до смъртта на поета. През 1867 г. Георги напуска Калофер и се установява в Галац, където попада в средата на българската емиграция и споделя нейните идеи.
През 1874 г. завършва факултета по медицина в Букурещ. Работи като ординатор в букурещката болница „Колентина” и защитава докторат на тема „Няколко думи за дифтерията”. През тези години продължава връзките си с българските революционери и отново се сближава с Христо Ботев. Когато през юли 1875 г. Ботев решава да се ожени за Венета Рашева, избира д-р Странски за кум. По късно той става и кръстник на дъщеря му Иванка. За техните близки отношения съдим и от писмото на Христо Ботев, написано на борда на кораба „Радецки” до Грудов, Кавалджиев и Странски: „Странски, Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и повни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел…и не забравяйте Вашият Ботйов „Радецки”, 17 майя 1876”
В средата на юни 1876 г. избухва Сръбско-турската война и д-р Странски заминава за Белград по покана на Румънския червен кръст, като лекар-доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите. Това е неговото бойно кръщение.
Когато започва Руско-турската война 1877-78 г. д-р Странски, отново се зачислява като лекар-доброволец и заминава на фронта. Член е на екипа на медицинската служба на румънската армия, водена от професор доктор Карол Давила. Работи във военновременните лазарети край Плевен, основно при с. Гривица и спасява стотици ранени и болни. Остава в града и след освобождението на Плевен на 10 декември 1877 г. Младият лекар активно се включва в ликвидирането на последствията от продължителната блокада на града – подобряване на санитарното състояние на Плевен и околностите му и овладяване на епидемиите.
След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. д-р Георги Странски е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. Като такъв той е избран за депутат в Учредителното събрание и Първото Обикновено народно събрание. След разпускане на събранието д-р Странски продължава лекарската си практика в Пловдив. Там през 1879 г. създава семейство с Екатерина Гешова.
Младият лекар счита за свой дълг да се включи активно в обществено политическия живот на Източна Румелия. Той е един от основателите и ръководителите на Либералната партия.
През следващите години постепенно набира скорост идеята за присъединяването към България на териториите, откъснати от Берлинския конгрес. През май 1885 г. д-р Странски е привлечен от Захари Стоянов и включен в състава на БТРЦК. През нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България под скиптъра на княз Александър І Батенберг. Д-р Странски уведомява по телеграфа княза за осъществения акт, който преминава „тихо, мирно и без никакви инциденти”. В първата прокламация от 6 септември 1885 г. се обявява Съединението и се съобщава, че е съставено Временно правителство от представители на Либералната и Народната партия, като за председател е избран д-р Георги Странски. В периода 6-9 септември 1885 г. трябва да се предприемат сериозни действия в защита на Съединението. Д-р Странски приема като своя отговорност мисията да защити историческото дело пред външния свят. Пред чуждестранните консули и чуждите кореспонденти той обяснява необходимостта от това историческо събитие, подчертавайки че е общонационално дело. Неговите изявления стигат до политическите кръгове в Европа. Искреното и умело поведение на този самоук държавник и дипломат допринася за успокояване на ситуацията и приемането на Съединението като реален факт. Думите и действията на председателя на Временното правителство осигуряват благоприятни условия за политическите решения на княз Александър І, който пристига в Пловдив и узаконява Съединението. След този акт Временното правителство прекратява дейността си. Д-р Г. Странски е назначен за княжески комисар и като такъв продължава да полага усилия за международното признание на историческото обединение.
През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и д-р Г. Странски се включва като лекар-доброволец и за трети път отива на фронта. Назначен е за председател на Българския червен кръст и започва организацията на дейността му на бойното поле и в тила.
След края на войната продължава да участва активно в обществено политическия живот на България. В съставеното през 1887 г. от д-р Константин Стоилов правителство, постът министър на вътрешните работи е поверен на д-р Странски – още едно доказателство за неговия опит и голямото доверие в силите и възможностите му. В края на август 1887 г. Ст. Стамболов сформира нов кабинет, в който на д-р Странски е поверено Министерството на външните работи.
След оттеглянето си от министерския пост, д-р Г. Странски се връща към лекарската професия, става управител и главен лекар на Александровска болница в София и на болницата в Русе.
От 1900 до смъртта си е председател на Върховната сметна палата. Умира на 4 януари 1904 г. на 56 години, в разцвета на своя живот, когато на България са толкова необходими неговите познания и компетентност като лекар, дипломат и държавник.
В знак на уважение към неговото дело от 2005 г. УМБАЛ-Плевен носи името „Д-р Георги Странски”.
