Своята седма книга представи във Военния клуб о.з. полк. инж. Марин Шкодров, почетен гражданин на Телиш и дописен член на БАН. След като преди години той написа „Село Телиш, област Плевен, в националната и световна история“, сега перото му се спира на част от историята на селото и съседното му Горни Дъбник в контекста на обсадата на Плевен. „Боят при Горни Дъбник на 24 октомври 1877 година“ е писана две години и половина. Поводът да напиша тази книга са някои неистини, които се казаха в медиите по случай 140 годишнината от войната и това ме провокира да докажа абсолютната истина, базирайки се на документи от руските архиви“, споделя авторът. Причината да се забавя толкова е гравюра, която показва боя на Шипка на 23 август 1877 година, когато има лунно затъмнение и няколко опълченци пишат, че то е оказало психическо въздействие и на защитниците, и на нападателите, казва още полк. Шкодров. Той попада на реч на опълченеца от Телиш Марин Цоков при откриване на Паметника на загиналите във войните от селото, в която поборникът казва: ние се уплашиоме, ама турчолята се уплашио повече и спреа да ни нападат. Според Шкодров обаче уплахата може и да е спряла турците при Шипка, но истинската причина е, че когато се формира отрядът на Ахмед Хавзи паша, който докарва муниции и припаси на Осман паша в Плевен, след което да се настани в Телиш и Горни Дъбник, от силите на Раул паша, който напада Орлово гнездо, са взети пет табора, което намалява числеността на турските войски и възможностите за атаки. Въпреки това затъмнението е запечатано на италианска гравюра от онзи съдбовен ден на Шипка и Марин Шкодров успява да я открие чак през февруари тази година и то там, където не е и подозирал – в читалище „Светлина“ в Червен бряг.
Друга неистина, която офицерът оборва в книгата си е, че при атаката срещу Горни Дъбник и Телиш на 24 октомври 1877 година е имало мъгла. Той цитира дневникът на княз Церетелев, адютант на командващия, че генерал Гурко е следял битката от Ракитска могила, което не би могло да се случи, ако е имало мъгла. Доклади на комендантите на бродовете преди атаката на руснаците също доказват, че през нощта и сутринта реката и пътят се виждат ясно. Шкодров цитира и спомените на войник, който рано сутринта на мразовития тогава ден щракнал с пушката си, но изстрел не последвал, същото се случило и с другарите му и те изпаднали в паника. Причината е, че течната смазка на пушките е замръзнала, но когато изгрява слънцето към десет часа проблемът се оправя.
Свилен Димитров
