Още от времето на Адам и Ева забраненият плод е най-сладък. В своето нелеко хилядолетно развитие човешкият род успява да открие онези вещества и субстанции, които му доставят удоволствие, спокойствие и радост. Сухите листа от тютюна и други растения, ферментиралия гроздов сок, различните дестилати и хазарта отприщват у човека чувства, емоции и действия които са нелицеприятни, а понякога дори опасни и фатални. В един момент хората осъзнават, че са „изпуснали духът от бутилката” и се налага да поведат борба срещу тези социални проблеми.
В България също се зараждат организации, борещи се срещу тези прояви. Сведения за тях дава Цветан Недушев от с. Сомовит, Плевенско, който е секретар на бившия Околийски неутрален въздържателен комитет в Никополско. Недушев цитира своя колега въздържателния деец Попов, който казва: „За организирана въздържателна работа не бях слушал докато постъпих в Американското мъжко училище в Самоков през 1879 г. Двама американци посетиха училището и говориха на учениците за въздържание. В речите си те споменаха и за въздържателните дружества в Америка. Това възбуди у нас желание за организиране на такова дружество.” След Самоков въздържателното движение се развива в Пловдив и други региони на страната. Идва ред и на Плевен. Податки за наличие на неутрално въздържателно гражданско дружество в Плевен биват открити в списание „Противоалкохолен преглед” от 1921 г. То съобщава, че дейността на дружеството е вече стабилизирана, като обръща внимание както на борбата с алкохола, така и на тази с тютюна и хазарта. На проведено общо събрание е избрано и настоятелство. Постепенно в региона се разгръща дейността на въздържателното дружество, като в следващите редове бих искал да спра вниманието върху някои интересни моменти от неговото развитие.
Последователят на движението д-р Харалампи Нейчев посещава Плевен и Червен бряг през 1926 г. и изнася лекции, онагледени със свои картини на теми като: „Алкохолът е отрова”, „Алкохолът убива живота”, „Алкохолът и потомството/израждането” и други. В Плевен видни граждани, общественици и интелектуалци приемат резолюция, с която искат: противоалкохолно обучение, местно забрано право, покровителство на лозарството, насърчение на безалкохолното производство и покровителство на противоалкохолното движение. Интерес предизвиква и позивът изготвен от ученическото неутрално въздържателно дружество „Твърда сила”. В него се говори за хилядите злини, които алкохолизмът и нетрезвеността нанасят на обществото – „израждания”, „немотия”, „престъпления” и „разни болести”. В позива се споменава: „Пиянството, никотинизмът, развратът, хазартът, тровят народната душа, подравят морала на българите.” И още: „Примерът на трезвеника Левски да стане наш идеал!” През 1930 г. в днешното с. Дъбован, Плевенско е проведен референдум за затваряне на кръчмите при небивал успех – 366 гласа за затваряне и само 31 гласа „против”. Тези резултати не са признати веднага, напротив признаването им се бави.
В с. Каменец, Плевенско на 12 декември 1932 г. е изнесена пиесата „Изпуснати хора” от Йордан Ковачев. Участници в пиесата разказват: „Подготвяхме я при извънредно затруднени условия. Не ни беше даден училищния салон за репетиции, а репетирахме нощно време в една схлупена бръснарница, като ни смущаваха дори възрастни хора. Чукаха по прозорците, викаха нарочно че сме били комунисти, а други ерестевангелисти. У членовете се създаде амбиция, не се оставиха…. Явиха се такива, които искаха с пари да подкупят някои от играчите да не се явят да играят ролите си. Но идеала бе по-силен от егоизма. Вечеринката мина с успех.”
През втората половина на 1933 г. се разразява полемика относно разрешение на Министерство на финансите да бъдат доставени „модерни”, ротативни „спортни” хазартни машини, които да бъдат поставени в централните локали и кафенета в по-големите български градове. „Целта” е гражданите да играят на тези машини като набраните средства се даряват на инвалиди. Общественото мнение се надига срещу тази „благотворителност”.
Избухва скандал. На 15 април 1934 г. в Плевен се провежда събрание на което гражданите масово протестират срещу хазартните машини. Присъстват и „представители” на Съюза на инвалидите. Въпреки всеобщото негудование те взимат думата и се опитват да защитят нуждата на населението от хазартни машини. Последват масови брожения.Събранието прераства в митинг, който излиза с резолюция третираща премахването в спешен порядък на ротативните „спортни” машини. Заради разрастването на протестите разрешението за поставяне на тези машини е отнето. В годините след това дейността на въздържателните дружества се развива с различен интензитет, те се трансформират структурно, но идеята за борба с алкохола, тютюнопушенето, хазарта и други противообществени прояви остава.
Илиян Цветанов
главен експерт в отдел „Държавен архив” – Плевен
В отдел „Държавен архив” – Плевен е регистриран фонд на Окръжния комитет за трезвеност – Плевен с документи от 1946 до 1987 г.
