Новини

Реликви от бойното поле при Плевен показват за 3-ти март

По повод Националния празник на България – 3 март, Регионален военноисторически музей – Плевен представя изложба „Реликви от бойното поле при Плевен 1877 г.”. Инициативата е посветена на 142 години от Освобождението и е част от проекта „Уникални реликви от Българското Възраждане и национално освобождение”. Изложбата включва 83 експоната от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен.

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. боевете за Плевен придобиват изключително значение във военностратегическо и политическо отношение. Край града се провеждат мащабни и значими военни операции. За превземането на Плевен в петмесечните боеве от 1877 г. падат убити и ранени 31 000 руски и 4 500 румънски воини.

Реликвите от бойното поле са сравнително оскъдни и еднообразни: най-много са копчетата от униформи и бельо, монети, гилзи, парчета от снаряди, пироните и парчетата от плат. Особено място сред тях заемат кръстчетата и малките икони, които са не само символи на християнската вяра, но и на вяра в оцеляването и надежда за спасение. Някои войници ги получават след раждането си или светото кръщение, а  други – при заминаването на война. Понякога са раздавани и от различни църковни организации.

      

Акцент в изложбата е кутийка, съхранявала детски къдрици, открита в гроб на руски войник. Не се знае името на войника и от къде е, но е сигурно, че зад този, предизвикващ умиление експонат стои силната вяра на един войник и надеждата, че отново ще види своето дете.

Друг експонат е порцеланова чиния, принадлежала на ген. Александър Михайлович Божерянов, участник в Руско-турската война 1877-1878 г., ранен в боевете за Плевен.

„Реликви от бойното поле при Плевен 1877 г.” включва и църковна утвар,  вензели, апликации, глинени лули, мастилница и др., които са част от богатото  културно-историческото наследство на Руско-турската война 1877-1878 г. и поддържат жива историческата памет на поколенията за драматичните събития, които донасят свободата на България.

Валя Козовска