Общо 1 206 са именниците днес. 999 са те в Плевен. Това сочи справка на ЕСГРАОН, предоставена на медиите от пресцентъра на Общината. Най-много са носителите на името Антон – 311 и Тони – 219. При дамите най-предпочитано е името Антония, следвано от Донка и Тотка. На този ден имената си почитат още Антонио, Андон, Дончо, Доньо, Тонко, Тончо и Тоника.
Най-възрастният жител на общината, носещ името Антон е роден 1926 година, а най-младият – 2016-а, сочи справката.
На днешния ден, 17 януари, църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. Той е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.
В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Живял е до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани. Смята се, че са двама братя ковачи. По някои места празниците им се означават с общото название „сладки и медени“. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля“) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
