Обикновено в последно време се гледа на проектите, които разработват различни организации и институции като на нещо, което усвоява едни пари и осигурява на хората едва ли не само приятни моменти и възможности да се поразсеят в напрегнатото ежедневие. Но когато човек тръгне по пътя на глината, се оказва, че смисълът е много дълбок. Организаторите на проекта от българска и от румънска страна са замислили всичко така, че да търсят общите корени на двата народа в историята. И го доказваха с всяко едно посещение и всеки един експонат в музеите от двете страни на река Дунав.
Уникалният музей в Червен бряг запленява погледа на посетителя с глинения иконостас, който се намира в малкия храм още на входа на територията му и може би е единствен не само в България, но и в Европа. А причудливите фигурки и пластики, изработени от децата доказват смисъла на заложеното в проекта – да накарат подрастващите да се запознаят и да овладеят работата с глина. Пътят на глината преминава през Враца и историческия музей, в който могат да се видят експонати от минали епохи и , разбира се, уникалното Рогозенско съкровище.
А пресичането на река Дунав отвежда ценителите на историята към Крайова – един град с европейски вид, в който, по думите на румънските домакини на проекта, градското ръководство е вложило стотици милиони евро в инфраструктура и обновяване на исторически сгради, за да бъде привлекателен за туристи и гости.
А едно от уникалните места в Крайова е Каса Банией / Casa Baniei / – музей, разположен в сграда, строена още в края на XV век, с уникален експонат, по думите на водача ни Адриан Георге – дървена врата, която е съхранена след разрушаването на храм. Все още се оказва загадка защо върху нея са изрязани от дърворезбаря две змии и какво е значението им? И още нещо, което се оказва неизвестно за специалиста в областта на археологията и етнографията – от коя страна са били тези змии – дали са гледали към вътрешността на храма или са били от външната страна?
А иначе за човек като Адриан Георге тайни като че ли няма – разказва с голямо желание как и защо са строили преди векове и какво е открито от археолозите, а когато продължиш към следващата зала в музея, погледът ти привлича дървен съд, който наподобява голяма бъчва. Знаете ли какво е това? – пита Адриан и очаква с любопитство дали някой ще познае. Оказва се, че пред посетителите е една от първите перални, която е вършила работа с помощта на естествени процеси – без електричество, без прах за пране и без центрофуга. Дрехите са се поставяли в пералнята, а между тях се е посипвала пепел от изгорели дърва и се е заливало с вода. След няколко часа дрехите се изплаквали и ставали идеално чисти. Прането се извършвало от естествените процеси, които протичали в големия съд.
Но най-важното, с което се гордеят в румънския музей и тази зала е, че в нея деца творят с различни материали и глина и заниманията са безплатни. Така ръководството на Крайова е решило да стимулира подрастващите да овладяват традиционните занаяти, а залата е украсени от фигури, кукли, различни сувенири от глина.
Пътуването в Румъния завършва в музея под открито небе Драганешти-Олт /Draganesti-Olt/, в който е съхранен комплекс от древни жилища, построени от глина. Те наподобяват до голяма степен откритите жилища в българското село Телиш. Така се убеждаваме, че както и да са се наричали народите от двете страни на река Дунав – едните – романи, другите – славяни, те са имали сходни нрави, обичаи, жилища, предмети.
До голяма степен е оказала влияние близостта ни и в областта на архитектурата.
За това говори още един проект – „Дунав – Река с много история”, в който са включени умалени модели на 45 значими културно-исторически обекта в трансграничната зона на България и Румъния. Те са подредени в изложба, която беше открита в сградата на Областната администрация – Плевен. Бих завършил с думите – всички, които не са посетили северната ни съседка, си заслужава да идат и да видят. Защото си струва да знаем повече един за друг и да намираме общите си корени в миналото!
Николай Стоев
