По време на официалното откриване на скулптурите в гаровата градинка на Плевен, се срещнахме с един от чуждестранните творци – Ян Шицко и го попитахме:
– Каква е идеята при работата ви в Плевен?
– Името на моята творба е „Диалог”. Нарекъл съм я така, защото мисля, че скулпторът прави диалог с камъка. За мен това не е мъртъв материал, това е възможност да покажа, че човек може в живота си да бъде или позитивен, или негативен. Това е смисълът и на моята творба. Според мен, това е символиката на алфа и омега – животът и смъртта, и този диалог се води през целия ни живот. А когато дойде краят – смъртта, ние трябва да направим рекапитулация за свършеното – както сме направили, как сме го направили, дали сме помогнали на някого или не сме. Това е главната тема, по която работя. Затова и любителите на моето изкуство трябва да обърнат внимание, че алфа е поставена вертикално, а омега е обърната обратно. Аз съм вярващ християнин и символът на омега за мен е края.
– Допада ли ви форматът на този симпозиум по скулптура в Плевен?
– Не съм за първи път в България. Бил съм в Бургас, в Отманли. Това беше през 1979 г. Бил съм няколко пъти във вашата страна, така, че обстановката ми е позната.
– Имахте ли достатъчно време да творите и да завършите работата си?
– Условията бяха отлични! Имах си и асистент. Участвал съм в близо 20 симпозиума, но като този така добре подготвен, на професионално ниво, все още не съм присъствал.
Ян Шицко е роден в 1948 г., в Нове Место, Словакия. Завършва Катедра „Монументална скулптура” в Академията на изкуствата – Братислава. От 2001 г. води ателие по екстериорна скулптура в Академията по изкуствата – Банска Бистрица. От 1997 до 1999 г. е лектор в Държавния университет в Монтклейър в Ню Джърси и училище Стони Брук, САЩ. Негови творби се намират в Националната галерия на Словакия, Галерия Матейка – Словакия, в частни колекции и но обществени места в Австрия., Австралия, Германия, Швеция, Испания, Португалия, САЩ, Корея, Япония, Нова Зенландия. В Плевен Ян Шицко беше заедно със съпругата си Ярослава, която също е скулптор, а по стъпките им върви и техния син, който твори в същата област на изкуството. Така са оформили едно щастливо семейство от скулптори.
Николай Стоев
