Новини

Институтът по лозарство и винарство в Плевен навърши 115 години (ОБНОВЕНА)

С двудневна научна конференция, в която се включват изтъкнати лектори от страната, а направлевията й са две – общо земеделие и отглеждане на лозя и производство на вино днес се отбелязва 115 години от основаването на Института по лозарство и винарство в Плевен. В съпътстващата програма на форума етрадиционната дегустация на грозде и на вино, като този път то бе от цяла Северна България. Като част от инициативите за честванията е и посещение на водещо лозаро-винарско предприятие в град Оряхово.

Гости на празника, започнал тази сутрин, бяха кметът на Община Плевен Георг Спартански, председателят на Селскостопанската академия проф. д-р Васил Николов, председателят на Съюза на учените – клон Плевен, проф. Атанас Кирилов, ръководители на институти в страната от структурата на Селскостопанската академия, колеги от чужбина.

Научният форум се провежда под патронажа и на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Директорът на ИЛВ проф. Иван Пачев припомни историята на Института, заслугите на научните работници за развитието на лозарството и винарството не само у нас, но и в чужбина.

С приветствие по повод годишнината се обърна и кметът Георг Спартански. „Като плевенчанин не може да не съм горд със 115-годишната история на Института, защото това е петата научна институция в областта на виното и лозарството в света, създадена през 1902 г. Годишнината, която отбелязвате днес, показва, че има полза и нужда от съществуването на ИЛВ, независимо че през годините имаше опити съдбата му да бъде променена. Поздравявам ви, че устоявате на предизвикателствата – от лицето на Земята изчезват държави, светът се променя, но Институтът по лозарство и винарство в Плевен остава. Това е една от емблемите на града и негова гордост. Пожелавам ви с устойчивост и оптимизъм да продължавате напред в изследователския и научен път, защото България е древна страна с древна култура и традиции и Институтът е призван да развива и обогатява тези традиции в новите условия – за прослава и на Плевен, и на България, и на вашата дейност като учени и съзидатели”, каза кметът Спартански и пожела успех на конференцията.

Преди 115 години при обиколка на френския професор Пиер Виела из региона, възниква идеята за изграждане на опитна станция в Плевен. Тя е петата в Европа по това време. За откриването й допринасят и хората от региона, които отглеждат грозде на големи площи, но искат да се обучат как за правят това с по-съвременни методи. И до днес в двора на ИЛВ се намира старата сграда на бившата опитна станция. След нейното изграждане, за първи път в България се провеждат курсове за млади лозари и така започва научното развитие на лозарството в България. През 1936 и след това през 1966 г. страната ни постига два големи апогея в износа си на десертно грозде – 2 млн. тона, а това е огломно количество за тогавашните стандарти. По това време започва и бързото развитие на гроздопроизводството. Започва внос на чужди сортове в страната и така преди век се поставя началото на колекцията от сортове, с която днес разполага плевенския институт. На опитното поле в момента могат да се видят 1 890 сорта от целия свят. А така се създава и генбанка на страната ни. Тя е най-голямата не само на Балканския полуостров, но и в Европа, обяснава директорът на ИЛВ – проф. Иван Пачев.

В ИЛВ е и най-старата винарска изба у нас, построена през 1892 г. по френски проект. Стените и тавана на избата са покрити със специална плесен, доставена от бивши служители в института от Токай, Унгария. Тя придава характерния вкус и аромат на старите вина.  В колекцията има над 4000 вина от грозде, селекционирано от Института по лозарство и винарство, вина от местни български сортове, от интродуцирани български сортове, както и десертни вина.

Днес в Института продължава работата по създаването на нови сортове. Това е тежка, и изискваща много време, работа. През последните години са създадени, и в момента се изпитват, нови сортове, както десертно, така и винено грозде.

Днес в ИЛВ работят 67 човека, от които 18 са научните работници.