40 години след постъпването на първите материали от семеен характер, „Държавен архив” – Плевен се гордее с новото постъпление от исторически ценни документи, предложени за държавно съхранение от семейство Духлински – информира Маринела Йорданова – началник отдел „Държавен архив“ – Плевен. Дарените материали са създадени от творческата и служебна дейност на семейство Татяна и Любомир Духлински. Таня е тази, която е посетила сградата на Държавен архив – Плевен и скромно е попитала дали институцията ще прояви интерес към нейните трудове – разказа Маринела Йорданова и добави, че в края на 2017 година като коледен подарък архива може да се похвали с нов семеен фонд – фондът на семейство Духлински, Татяна и Любомир.
Повече от тридесет години Татяна Любенова Духлинска работи като журналист, първоначално в общинските вестници „Септемвриец” в Долна Митрополия и „Никополски хоризонти” в Никопол. Репортер е в кабелна телевизия „Евроком” – Плевен, където води и собствено предаване за литература, изкуство и култура „Хеликон”, в резултат на което през 2003 г. се ражда първата й журналистическа книга „Белези от българското време”, която съдържа интервюта с известни българи – поети, писатели, художници и други. Продължава работата си като журналист във вестниците „Плевенски вести” в Плевен и „Форум” в Русе, където основно публикациите и интервютата й са свързани с културния живот в градовете – изложби, автори и книги, театър и музика, и др. Заедно със съпругът си регистрират книгоиздателството „Северно ехо”, където те са редактори и съставители на книги. През 1999 г. отново заедно издават и седмичния вестник „Време” в Плевен. След 2007 г. става уредник в Плевенската общинска галерия „Къща на художниците”. Татяна Любенова е и поет. Издава 8 поетични книги: „Зряло”, 1994 г., „Разпети петък, 2000 г., „Отделно място”, 2003 г., „Белези от българското време”, 2003 г., „Не по правилата”, 2006 г., „В окото на времето”, 2009 г., „И си отива август”, 2013 г. и „Книга за художниците”, 2017 г. През 2015 г. превежда от руски и издава антологията „Руска поезия XVIII-XXI век”. Татяна Любенова е член на Дружеството на писателите в Плевен и на Съюза на българските писатели – София. Съпругът Любомир Духлински се занимава с журналистика от 1983 г. и работи във вестниците “Септемвриец” – Долна Митрополия и “Витска трибуна” – Долни Дъбник. По същото време е и областен кореспондент на вестник “Народен глас” в Ловеч. През 1990 г. решава да започне собствен бизнес в областта на книгоиздаването. Така през 1991 г. регистрира издателството “Северно ехо”, с дейност производството и търговията с печатни произведения и книжарски стоки, както и услуги в сферата на предпечата и печатната реклама. Издателството дава път на стотици книги с поезия и проза, под неговото име се раждат и няколко ценни поредици на изданията “Български народни приказки”, “Приказки на славянските народи”, историческата поредица “Царете на България” и други. Любомир Духлински е основен редактор и съставител на тези издания, самия той е автор и на книгата с разкази “Прилив”. Издателство “Северно ехо” развива дейността си и към момента. От 2009 г. Любомир Духлински е сътрудник на най-големия литературен сайт в България “Литературен свят”. Семейство Любомир и Татяна Духлински имат дъщеря – Александра. Тя e завършва факултета по „Изобразително изкуство” към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Графика“ през 2010 г. Предадените материали от семейството имат висока историческа и културна стойност. Сред тях са изданията на Татяна Любенова с поезия и стихове, книгата с разкази и новели на Любомир Духлински. Статии отразяващи културния живот в региона, премиери, репортажи и интервюта с личности като оперната певица Гена Димитрова, поетите Леда Милева, Евтим Евтимов и Романьола Мирославова, Павел Матев, Петко Братинов, писателите Антон Дончев, Георги Константинов, Георги Стойков, актьора Сава Хашъмов, историка Андрей Пантев и много други. Маринела Йорданова каза още за радио „Плевен”, че от общо 175 фонда с документи от личен характер или т.н. лични фондове само 4 са семейни. Те се формират от документи на двама или повече членове от едно семейство. Първото постъпление на документи е през 1977 г. на семейство Гайтанджиеви – баща и син, съответно по професии архитект и поет. Следват фондовете на две семейства с представители отново на бащи и синове занимаващи се с търговия. Това са семейство Стойкови и семейство Съботинкови. През 2000 г. в архива постъпват документи на семейство Василеви – съпруг и съпруга, той ветеринарен лекар, тя хуманен.
Николай Стоев
