Забелязал съм, че хората на духа са някак си различни. Мирогледът им, светоусещането им са по-извисени. Преминават през живота, пречупен през тяхната свръхчувствителност, долавят всяко трептение на човешката душа и обществото като цяло. Смятам, че точно такъв човек е героят на нашия разказ.
Панталей Иванов Бояджиев е роден на 10 ноември 1903 г. в Плевен. Баща му е чиновник, а майка му е домакиня. Във вените на Панталей Бояджиев тече “театрална” кръв. Неговите родители участват в самодейния театър при читалище “Съгласие”, а по-късно и в общинския такъв. Неговият баща – Иван Г. Бояджиев е деец на туристическото движение в Плевен. Автор е на разкази, фейлетони и стихотворения в местния и централния печат.
Нашият герой учи в Плевенската мъжка гимназия. Още тогава той участва в постановките на плевенския общински театър като – “На дъното” от Максим Горки, “Иванко” и др. Бояджиев има и друга страст – музиката. Като ученик пее в различни хорове.
Съдбата помага на Панталей Бояджиев. През 1923 г. пътуващата трупа на Софийската оперета – театър “Ренесанс” гастролира в Плевен. Хоровото пеене помага на нашият герой да постъпи като солист в оперетата. Тук той участва в оперетите “Чучулигата”, “Циганска любов” от Лехар и др.
Животът на артиста в онези времена не е бил никак лек. Това налага Бояджиев често да сменя трупите, в които участва. През 1924 г. участва в постановките на Софийският драматичен театър с ръководител Георги Фратев – “Кин” от Ал. Дюма, “Ингеборг” от Ибсен и др. През 1925 г. е назначен в Шуменския областен театър. Играе в пиесите “Иванко”, “Неизвестната” и др. В периода 1926 – 1928 г. работи в София в “Нов народен театър” с артистите Вера Игнатиева, Султана Николова и др.
В своите спомени Панталей Бояджиев описва интересен момент от театралния живот на страната ни в този период. В Народният театър биват извършвани масови уволнения на артисти, между които и споменатите вече Вера Игнатиева и Султана Николова. Именно това ги кара да образуват “Нов народен театър”, в чиято трупа влиза и самият Бояджиев.
По това време той учи в Софийският университет и взима уроци по оперно пеене при Стефан Македонски. При него учи ролята на Ленски от операта “Евгений Онегин”.
През 1928 – 1929 г. Панталей Бояджиев играе в Македонския театър в Петрич. В периода 1929 – 1930 г. е актьор в Областния (Южнобългарски) софийски театър с директор Матю Македонски.
Лятото на 1932 г. посвещава на родният си град Плевен, като пее в градското казино. В 1932 – 1933 г. е солист в Софийската кооперативна опера. През следващата година гостува в Ловеч. Тук той се изявява в ролята на Никола от оперетата “Гергана” на маестро Атанасов. В израз на благодарност към Панталей Бояджиев Музикално дружество “Кавал” в Ловеч му изпраща писмо от 5 май 1934 г. Ще си позволя да цитирам част от него:
„…В същото време, без да се блазним от мисълта, че с тази нищожна сума сме възнаградили Вашия труд, ние Ви молим да приемете израза на нашата голяма и искрена благодарност за готовността с която подкрепихте нашето културно дело и на нашето доволство от отличната Ви игра, която ние и нашето гражданство добре оценихме. С надежда да Ви чуем и друг път все така бодър на нашата сцена, ние Ви благодарим още веднъж от името на дружеството ни и цялото гражданство и оставаме с почитание.”
Едва ли би могла да се напише по-добра рецензия за таланта на Панталей Бояджиев от тези редове пропити с искреност, уважение и благодарност!
От 1935 до 1938 г. играе в различни софийски и провинциални трупи. През 1935 г. изнася концерт в съюз “Родна авиация”. В тези години поставя и пиеси на читалищни сцени в селата от Плевенски окръг най-вече в Бръшляница, Коиловци, Рибен, Стежерово и др.
От 1939 г. до 1941 г. е директор и режисьор на театрална трупа към Български работнически съюз – Плевен. Наред с това участва в хумористични утра и вечеринки. Приема за свои ученици Георги Парцалев и Петър Панков. Член е на литературния кръжок “Ракитин” към читалище “Съгласие”.
В едно с участията си на различни сцени, Панталей Бояджиев се изявява и пред микрофона на Радио “София”. Сътрудничи и на радио “Варна”. През 1941 г. заминава за Пловдив като взима участие в основаването на местната опера. Участва в операта “Биляна” на Йосиф Йосифов в ролята на Гроздан.
През 1942 – 1944 г. е актьор във Врачанския театър, а от 1945 до 1947 г. в – Плевенския театър. През 1947 – 1948 г. е директор и режисьор на театъра в Пазарджик. През 1948 – 1949 г. е в театъра в Горна Джумая (дн. Благоевград). От 1950 до пенсионирането си през 1964 г. е актьор в Плевенския драматичен театър.
Панталей Бояджиев работи с Христо Бръмбаров за откриването на операта в Плевен. Участва в първите и постановки “Луд гидия”, “Травиата”, “Албена” и др. Написва хумористичните разкази “Женски поп”, “Силата на слабите”, и др., едноактните пиеси “Среща на месечина”, “В гората”, “Инжекцията” и др., както и пиесата “Галиббеговите сараи”. Драматург е на “Тарас Булба”, превел е от френски “Човекът с розата” на Анри Батай и др. Награден е с: орден “Кирил и Методий” – I-ва степен, “Народен орден на труда” – сребърен и два ордена от Домът на Народната армия.
Панталей Бояджиев умира на 21 март 1993 г.
В “Държавен архив” – Плевен има регистриран фонд на Панталей Бояджиев съдържащ документи от 1899 до 1982 г.
Използван справочен апарат:
Ф. 963, инв. опис I, а.е. № 1, л. 1 – 4, а.е № 3, л. 1, а.е. № 7, л. 1 – 3, а.е. № 21, л. 1, а.е. № 25, л. 2, а.е. № 27, л. 8, 10, а.е. № 28, л. 1
Изготвил: Илиян Цветанов
Главен експерт
в отдел “Държавен архив” – Плевен
