На 2 юни пред паметника на Христо Ботев се събраха деца, граждани и представители на държавни институции, обществени и политически организации, за да сведат глави пред подвига на героите, отдали живота си за свободата ни. Пред постамента на поета-революционер беше отслужена панихида от плевенски свещеници. Звучаха патриотични песни в изпълнение хор „Гена Димитрова”, а в тържествата се включиха и музикантите от Общински духов оркестър.
В словото си кметът Георг Спартански подчерта, че мечтата на Христо Ботев е Отечеството ни да стане свободно.„Ние никога няма да го забравим, защото той направи от поезията си една кървава песен, от делото си една огнена комета, която прелетя през звездния небосклон на България и която е по-жива от всякога.
И тази зима областният управител Ралица Добрева инспектира рисковите участъци на територията на Област Плевен. „Няма да допусна по пътищата на Плевенска област да има бедстващи хора. За мен е важно хората да знаят, че контрол върху работата на почистващите фирми се оказва.”, каза областният управител Ралица Добрева. Тя благодари на всички, които по празниците и през нощта при над минус 12 градуса чистиха пътищата в областта.
От 23 юли до 1 август в грузинската столица Тбилиси се провежда Международна олимпиада по химия. Първата среща на младите химици е организирана още през 1968 г., а България е редовен участник от следващата 1969 г. в Чехословакия. Съставът на българския национален отбор се определя между най-добре класираните участници на Националния кръг на Олимпиадата по химия и опазване на околната среда. Сред тях през тази година е ученикът от МГ „Гео Милев“ – Плевен 12-окласникът Янислав Данчовски. Другите трима в българския отбор са Кръстьо Драгинов, 11 клас от ПМГ „Яне Сандански“ – Гоце Делчев, Борис Борисов, 12 клас от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, Любен Бориславов, 12 клас от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“. Ръководители на отбора са доц. Донка Ташева и доц. Христо Чанев.
Подписването на Санстефанския договор е успех на руската политика. Той изразява руското разбиране за решение на някои проблеми на Източния въпрос. Договорът е в съгласие с интересите на българския народ и прави крачка напред в развитието на националните борби на другите балкански народи. Но постановленията му са в противоречие с интересите на големите западни държави, главно Англия и Австро-Унгария, на чиято помощ разчита Османската империя да си възвърне поне част от изгубеното във войната от 1877-1878 година.