Министърът на земеделието и храните Десислава Танева и експерти от министерството ще се срещнат със земеделски производители от Плевенска област. Срещата ще е на 19 март, четвъртък, от 16.00 часа в зала „Плевен” в сградата на Областна администрация.
Подобни новини
Плевенските актьори поднесоха спектакъл-подарък за празника на града
С представлението „Кабаре“ трупата на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ поздрави плевенчани за 15 май. За първи път актьорите играха на площад „Възраждане“ и отново доказаха, че за тях няма малки и големи сцени. Близо два часа те забавляваха публиката, превъплъщаваха се в ролите на световноизвестни имена от шоубизнеса и ентусиазирано изпълняваха разнообразни песни и танци. […]
Срамота! Деца чупят площадки, изградени от Община Плевен за тях
Призив към плевенчани отправи Община Плевен по повод вандалските прояви, които отново зачестиха на детските площадки в града. На изнесена пресконференция с журналисти екологът на Общината инж. Павлина Тодорова показа разбитата площадка до Параклиса в жк „Дружба”. Тя е изградена с евросредства и трябва да се поддържа в добър вид 5 години, каквито са изискванията за устойчивост на проектите, изградени с пари от Евросъюза.
„Предай на децата си“ – повест за Майка и Герой от Втората световна война, преведе и издаде плевенска поетеса
Плевенската поетеса Витка Витанова наскоро завърши превода на книгата „Предай на децата си“ от руската писателка Ирина Сазонова. Това е вълнуващата история на нейната майка Екатерина Бодрова и основно засяга героизма й през Втората световна война, но са засегнати чистката на Сталин сред кримските татари и заселването на руснаци там, перестройката и политиката на Горбачов и Елцин. Ирина Сазонова е автор на дванадесет книги, като пише предимно поезия, но през последното десетилетие се отдава и на прозата. Повестта „Предай на своите деца“ тя донася в Плевен по време на международната писателска среща през 2015 година. Усетих, че има желание книгата й да бъде преведeна на български, сподели г-жа Витанова, бивша учителка по руски език. Поетесата не се съгласила веднага, тъй като от години не се занимава с езика активно, но се зачела в историята и решила да се захване с превода, защото й харесала.