Новини

Какво може са видим в „Нощта на музеите“ в РИМ

Изложбата „Градски бит на Плевен от първата половина на ХХ в.“ с над 200 експоната, групирани в колекции представя настъпилите през първата половина на ХХ в. значителни промени в архитектурния облик на Плевен, на градската къща и нейния интериор, на облеклото и начина на живот на жителите на града, плод на европейско влияние и вкус.

Огромни фотоси с изгледи от града показват неговото благоустрояване в стила на европейските градоустройствени концепции, издигнатите представителни обществени и жилищно-търговски сгради от нов тип с богата украса в духа на барока , сецесиона, класицизма  и неокласицизма, изградените от най-заможното градско съсловие – търговците домове по европейски образец, чиято фасади са богато украсени с декоративни елементи и форми – фронтони, балкони, портици, със скулптурни фигури, растителни орнаменти, вази и др.

Атмосферата се допълва от оригинални снимки на стари градски семейства – търговски фамилии, представители на чиновниците, на интелигенцията, предприемачи, които са носителите на европейското влияние в Плевен. Търговско-промишлените им контакти, полученото образование в чужбина, пътуванията са перманентен източник за формиране на нови виждания и вкусове, които внасят в градския бит.

Изложбата „Монетната украса в облеклото от Плевенско“ представя изкуството на българката, която сама изработва в домашни условия украса най-вече на невестинското и празнично облекло от монети, предимно чуждестранни. Монетната украса е била израз както на естетическия вкус на притежателите, така и на материалните възможности на семейството и е привилегия на по-богатите жени.

Представена е монетна украса за глава в женското и мъжко празнично облекло – сватбените забрадки или т. н. „кайца“ и мъжкия „косатник“, носен предимно от млади мъже.

Показани са „нагръдници“ с  монетната украса към двупрестилчения женски празничен костюм и красиви празнични престилки, в които монетите намират широко място.  Също нанизи от монети, известни с наименованията гердан, огърлица, ширица.

Експонатите в изложбата илюстрират разнообразието от форми на украса и свидетелстват за чувството за красота и изящество на българката.

В изложба „Съкровища от Плевенско“ ще бъдат представени:

Златна купа, гр. Белене (ХІІ – ХІ в. пр. Хр.), Тракийско сребърно съкровище, с. Бохот (края на ІІ – началото на І в. пр. Хр.). РИМ – Плевен ще представи едно от най-големите си съкровища от тетрадрахми (древногръцки сребърни монети), открито близо до с. Брестовец, Плевенско през 1998 г. То се състои от 116 монети с общо тегло от почти 2 кг.

В изложбата ще се представи първа си дигитална изложба, която показва част от резултатите на археологическо лято 2017. Това са теренни проучвания, в които са взели участие специалисти от РИМ – Плевен през миналата година. Представени са разкопките при с. Рибен, общ. Долна Митрополия, Улпия Ескус в с. Гиген, общ. Гулянци, Димум в Белене, общ. Белене, както и обекти извън Плевенска област като Керамичния център в Павликени, Хълма Трапезица във Велико Търново, с.  Дамяница и „Калето“ в Монтана.

Изложба „ Хербарии над 100 години“ представя част от получено от музея ценно дарение с хербарии, включващи към 1500 бр. хербарийни листове. Изработени са от известните в областта на агрономическата наука баща и син Вацлав и Венцеслав Стрибърни в периода 1908-1914 г. Растенията са събирани от цяла България и от Балканския полуостров. Вацлав Стрибърни има огромна роля за проучването на българската флора. Личният му хербарии, съдържащ 4318 вида растения в около 12 000 екземпляра, т. е. почти всички видове растения у нас е откупен от Цар Борис през 1919 г. и постъпва в Ботаническия отдел на Царския естественоисторически музей, а сега се намира в Института по ботаника при БАН. Делото му е продължено от сина Венцеслав, който е  дългогодишен преподавател с малки изключения в Плевенското лозаро-винарско-овощарско училище. Автор на десетки научни трудове, учебници и ръководства по овощарство. Редактор е на излизалото в Плевен сп. „Лозарски преглед“ 1930-1934 г.  Един от създателите  на Ловния музей в Плевен през 1923 г., първият в България. Хербариите явно са били изложени там. Дарени са на музея през 70-те г. на ХХ в. от Ловно-рибарското дружество в Плевен.