Камелия Симеонова – старши специалист в отдел “Държавен архив” – Плевен е една от нашите съгражданки, които освен като специалист, гледа на всичко, създадено от нашите предци, като на нещо ценно, което трябва да се пази и обновява. Затова и честите й разходни в парк „Кайлъка” са я накарали да прелисти архивите и да потърси кога е решено да бъде построено привлекателно място, в което почиват плевенчани. Така Камелия Симеонова установява, че идеята за преобразуване на местността “Кайлъка” в парк е стара.
Преди 9 септември 1944 г. плевенските граждани използват тази местност за стопански цели и отдих в празнични дни. Както повечето плевенчани знаят, преобразуването на местността “Кайлъка” в парк става по идея на ген. Иван Винаров. Цялото население– работници, служители, ученици и войници, масово се включват в строителството и залесяването му. Реализацията на идеята започва през 1947 г. Основан е инициативен комитет, който обединява дейността на общината, обществеността и патриотични плевенски индустриалци. Преустройството се извършва на етапи. Отначало се разчиства и преустроява района около пещерата. Там се прави “Хоремаг”. В Грудови войски по това време отбиват военната си служба завършилият в Германия арх. Васил Тихолов и инж. Иван Влахов – негов братовчед, и двамата родом от Тетевен. Те се привличат на служба в Плевен, за да са полезни за изграждането на “Кайлъка”. Иван Бурджев – собственик на фабрика за каси им предоставя условия за работа в своето конструкторско бюро. Появяват се първите идейни проекти на сегашния ресторант “Пещерата”, района около нея, фонтана, сводовия мост към пещерата, алеи, басейни и съблекални. От ранната пролет на 1947 г. се сформират работни групи от каменоделци и зидари. През пролетта на 1948 г. се засаждат първите декоративни дръвчета. По късно се завършва и ресторант “Пещерата”, който официално отваря вратите си на 1 август 1948 г. На откриването му присъстват: д-р Минчо Нейчев – министър на външните работи, Вълко Червенков – председател на Комитета за култура, писателите Елин Пелин, Димитър Полянов и други гости. Откриването на ресторанта се забавя, но затова има причини – от Чехословакия трябва да се доставят 600 комплекта лъжици, вилици, ножове и други прибори. За да пристигнат отвън е необходима валута, и въобще пари за това начинание. В Съветския съюз генерал Винаров дружи с Васил Цаков от когото знае, че има брат на име Йото живеещ в Чехословакия. Винаров заминава и намира братът на Цаков, и с негови пари се закупуват необходимите комплекти. Условието е, че когато Йото Цаков се завърне в България, парите ще му бъдат върнати.
Започва търсенето на авторитетен стопанин на първия пещерен ресторант в Европа. Като такъв бива поканен “Балкантурист” имащ за задача да посреща чужди и наши гости.
Басейнът още същата година започва да работи. “Кайлъка” от ден на ден става все по хубав и привлекателен, а славата му се носи из цяла България.
И тогава внезапно го сполита беда. На 5 юни 1949 г. следобед завалява проливен дъжд. Вода тече от всички дерета, а реката излиза от коритото си и залива парка. Височината на водата е над 1 метър, младите дървета са повалени. Целият парк се превръща в голямо езеро. Работниците, за да се спасят, се качват по скалите. Фонтана пред ресторант “Пещерата” е покрит с вода. След спиране на дъжда и оттичане на водата, групи от хора отиват към “Кайлъка”. Най-напред са родителите на работниците. Мълвата за унищожения парк до вечерта се разнася из целия град. Спонтанно без организация пристигат граждани с кофи и лопати, вдигат падналите дървета и храсти, целите затрупани в тиня. Дни наред всеки ден граждани обикалят със затаен дъх да видят дали ще разцъфтят отново храстите и цветята в парка, и грижите им биват увенчани с успех. Растителността започва да се развива. Мостове и площадки се възстановяват. И така с много усилия на плевенските доброволци, въпреки трудностите които срещат при облагородяването на парка, той започва да става все по хубав.
“Такъв парк съм виждал в Париж и ще направя всичко възможно да го създадем и в Плевен”, казва генерал Винаров. През 1972 г. Министерство на горите и опазване на природната среда, на основание чл. чл. 19 и 22 от Закона за защита на природата издава Заповед № 3700 от 29.12.1972 г., с която обявява “Кайлъка” за природен парк.
От онези минали години до наши дни паркът продължава да разцъфтява, и се превръща в една от емблемите на града ни, носещ красота и спокойствие. Камелия Симеонова отправи апел към младото поколение, да се стреми да пази това подарено ни природно богатство. Да не се руши, а да продължава да се изгражда и поддържа. Тя обърна внимание на още няколко интересни факта – така нареченият малък басейн е построен в края на 40-те години на XX-ти век и от тогава не са извършвани никакви промени по местоположението и формата му. Ако застанете с лице към входа на летния театър и погледнете към скалите, ще видите ниша, която е изсечена от човешка ръка и е документирано, че в нея са живяли хора в праисторическата епоха. По разкази на плевенчани – на мястото, където е построена сградата на кривите огледала, е имало убежище, в което се е криел Васил Левски при обиколките си в Плевенския край, пещерата, преди да бъде превърната в ресторант, е служила за обор на добитък, който са отглеждали местните хора.
Накрая специалистката в отдел „Държавен архив” – Плевен уточни, че е използван справочен апарат: Ф. 1089, оп. 1, а.е. № 9, л. №№ 1 – 3, Ф. 1089, оп. 2, а.е. № 16, л. № 1
Николай Стоев
