Новини

Големият шампион мечтае за собствена боксова школа

Когато се срещнеш със световен шампион, обикновено си представяш, че той е стъпил на върха и едва ли е останал такъв, какъвто е бил преди спечелването на шампионата на планетата. Оказва се, че Детелин Далаклиев е не само достъпен и прям, но отговаря на всякакви въпроси и не се притеснява да разказва за себе си. В момента е при семейството,но не  – далече от бокса.

Решил е да създаде собствена боксова школа, като се е обърнал с искане до Общинския съвет да му предостави изоставена сграда, в която след ремонт да започне тренировъчна дейност. Половината от работата вече е свършена – общинските съветници дадоха съгласието си, но остава да намери средства, което съвсем не е лесна работа. За Радио 1 Плевен споделя, че е окосил буйната растителност, от която не се е виждала сградата. Като го връщаме към спомените назад се оказва, че в детските си години е играел футбол, волейбол, баскетбол и не е помислял за бокс. Влиза случайно в боксовата зала, тренира два-три месеца . Един ден се среща с първия си треньор Илиян Ангелов до часовника и той му предлага да отиде на състезание. По думите на Детелин дебютът му на боксовия ринг не е бил успешен, разбили са му носа, но това го е амбицирало и така е започнал. Баща му и майка му не са знаели за началото на спортната му кариера, която, по думите му, много бързо се е развила.

Попаднал е в ЦСКА, при добри треньори, учили са го големите специалисти в бокса и така е израснал. За бокса го е запалила телевизията, като е гледал Олимпийските игри през 1996 г. Любими боксьори, на които е подражавал, са Даниел Петров, Серафим Тодоров, Петър Лесов, Ивайло Маринов.За плевенския бокс е лаконичен – в момента няма кой знае какви изявени състезатели, но ще дойде времето, когато ще се появят силни боксьори, защото Плевен е боксьорски град.

Дъщеря му е на 9 г., а синът – на 7 г. Тя свири, а той е запален по футбола, но както казва Детелин оставя ги да избират сами. Засега не клонят към бокса. В момента се нагажда към живота в семейството, след като е претърпял контузия и му се е наложило да се откаже от активния спорт. Няма търпение да навлезе в треньорската работа, защото много родители вече го питат кога ще отвори школата, тъй като децата им желаят да се докоснат до него, да го виждат и да черпят от опита му на боксьор.

Николай Стоев