През тази година Центърът за рехабилитация и интеграция за деца с увреждания в Плевен навърши 10 години. А срещата ни с директора на социалното заведение Габриела Аспарухова върна историята към момента, в който трима ентусиасти се събират и решават да създадат и развият социална услуга в подкрепа на децата и техните родители.
С вълнение разказва Габриела за дните, през които в две малки помещения – площ от 60 кв.м. на плевенската улица „Белмекен“ приемат близо 50 деца, с всяко едно от тях се работи индивидуално, а място и средства не достигат. През годините, още с подготовката на проектите през 2008 г. за ремонт на сградата и за финансиране на дейностите в Центъра на ул. Белмекен № 11, те се развиват и растат – на години, на брой потребители, на нова реновирана сграда с по-голяма площ на ул. „Даскал Димо“, на специалисти, на оборудване, на емоции, на препятствия за преодоляване и други предизвикателства.
Габриела Аспарухова казва с болка, че един от големите проблеми в дейността на социалните работници е тяхното ниско заплащане. Защото трудът им не е съизмерим с това, което получават, с всяко дете се работи индивидуално, натоварването на колегите й е голямо. Не достига и мястото за всички, които търсят услугите на Центъра. Затова амбицията им е през следващите 10 години да направят всичко възможно и да увеличат помещенията, в които приемат деца.Все пак директорката на десетгодишнината сподели, че благодари на всички, които подкрепиха усилията им и повярваха в тях! Благодари на децата и родителите за всеки миг заедно! Благодари на специалистите, оставили сърцата и обичта си във всяко дете!
А дървото, което е създала една от служителките в центъра най-добре илюстрира работата на всички. На него има повече от 170 листа с имена на деца и когато те напускат социалното заведение, защото навършват пределната възраст, домакините от ул. „Даскал Димо“ с тъга откъсват листото от дървото. Но, повярвайте, то не оголява както истинските през есента. Появяват се нови и нови листенца, които радват и топлят социалните работници. Всяко едно листо им е скъпо – казва с радост и вълнение Габриела Аспарухова!
Николай Стоев
