Има битки, които със своето значение остават паметни в историята на отшумелите вече войни. Плевенската епопея 1877 г. и последния бой за града решават най-сложния проблем на Руско-турската война 1877-78 г.
Битката е очаквана. За тежкото положение на турската армия се знае от сведения на разузнаването и от такива от местното население. Въпрос на време е да настъпи момента на развръзката.
Момента идва на 10 декември 1877 г. на левият бряг на река Вит в непосредствена близост до моста над реката на територията на VI-и блокаден участък на руската армия.
В щаба на ген. Ганецки се получават няколко предупреждения – от казашки патрул на 9-и хусарски Киевски полк, телеграми от ген. Чернат и към 4 часа сутринта отново телеграма от ген. Скобелев. Командирът на 9-и Сибирски пехотен полк полковник Водар чува шума от движещи се турски части, но мрака и мъглата не дават възможност за ориентация. Около 7 часа руската артилерия дава няколко пробни залпа по посока на моста и битката започва.
Първоначално турското настъпление се развива с успех. Около 7,30 часа Сибирски полк е в критично състояние, траншеите му са превзети, артилерията е останала без персонал, 6 оръдия са заплашени от плен, войниците успяват да спасят две и напускат позицията със затворите на останалите. В съседната артилерийска батарея четири оръдия са изтеглени, а две са изоставени. До 8,30 ч. от рота остават по около 15-тина човека. Ранени няма, ранените са доубивани с щикове и приклади./
В 9 часа и втората отбранителна линия на гренадирите е пробита. Генерал Ганецки заповядва да влязат в бой частите от общия резерв. Около 10 часа от Горна Митрополия настъпват 11-и Фанагорийски и 12-и Астрахански полкове. В атаката се включват 17-и Архангелгородски и 18-и Вологодски полкове атакуващи левият турски фланг и 7-и Самгитски и 8-и Московски към десния фланг.
Картината бързо се променя. Руските войски си възвръщат позициите. Пленените оръдия и двете отбранителни линии са отново руски. Трофеите са още 8 турски оръдия и 7 знамена между които и голямото зелено знаме на пророка. В турските редици настъпва паника и започва отстъпление. Осман паша нарежда да влезе в боя общият му резерв, но това се оказва невъзможно поради задръстването причинено от обоза и гражданското население заседнали на моста на реката.
Руските войски получават подкрепление – целият резерв на гренадирите е на бойното поле, две стрелкови бригади от частите на ген. Скобелев вече са на позиция, откъм село Опанец се включват румънски части. Битката е към своя край, но изхода вече е решен.
Около 14 часа от десния бряг на река Вит се издига белия флаг. Битката стихва. Мощно „Ура” разцепва долината на реката. Парламентьори поемат по краткия път между двата щаба.
След пет месеца боеве и тежка блокада Плевен е свободен. Новината полита към император Александър II, към цялата руска армия, към майчица Русия която я чака със затаен дъх, към демократичните сили в Европа и през океана към целия свят.
Цената на тази битка е потресаваща. Турските загуби са около 6 хиляди убити и ранени. В плен попадат 10 паши, 128 висши офицери, 2000 младши офицери, 40 000 войници, 1 200 кавалеристи, 77 оръдия и 7 знамена. От руска страна 1 генерал, 57 офицери, 1 600 войници убити, ранени и безследно изчезнали.
В памет на руските гренадири, по предложение на ген. Ганецки подкрепено от император Александър II и руското военно министерство, в Москва на площад св. Илия е издигнат параклис в памет на загиналите при Плевен. Официално е открит и осветен на 28 ноември 1887 г.
Ирена Петрова – РВИМ – Плевен
Резерва – литография „Пренасяне на пленените турски знамена в църквата на Измайловски полк в Санкт-Петербург – 22 април 1878 г”
